Избраният лиценз трябва да цели най-голяма свобода за преизползване и едновременно да дава възможност на екипа от доброволци, който го разработва, да слага "вето", къде да не може да се използва.
Автори са всички участвали. Ownership на проекта е за хората, които в момента го разработват.
На никой от доброволците работили по проект няма да му е приятно ако някой използва този проект за цели в конфликт с първоначалната добронамерена идея. Например, ако върху някой от проектите се базира софтуер за съдебни изпълнители - това няма да се хареса никому. Това че доброволците изградили софтуера могат да решават съдбата на неговите копия е нещо хубаво, а не непременно нещо лошо.
Друг пример: лицензът на файловия формат JSON, който като формат е много ползван, а не е със свободен лиценз - има клауза "Must not be used for evil". Тази фраза е раздрусала много юристи. Какво точно е "evil"? Кой определя какво е "evil"? Спрямо какъв морал, религия и тн?
Затова по-добре самите доброволци, създателите му, и след тях други участници, които поддържат проекта, да решават кое е evil и кое не. Ако някой поиска да ползва проект и създателите на проекта (доброволците) решат че каузата им харесва - супер.
По желание може изрично да се опишат изисквания, за разработките, които биха искали да преизползват усилията на участниците. Примерено:
- да бъде отворен с отворен код
- да се ползва система за следене на версиите и промените (VCS)
- да се позволява разглеждането и стартирането в работна среда (тоест да може някой да си го стартира на компютъра и да го разгледа, да го човърка, променя и тн)
- да бъдат отворени работните файлове и да бъде описан процеса, техниките, материалите... (при случаите когато изработката е арт/изкуство - графична,аудио, хореография.. тн)
Може и да изберете вече съществуващ лиценз, като сайтът choosealicense.com помага в избора.