Паладинът

1.
Във лабиринт плахо
оглежда се паладинът.
Развива си тихо
конец от мисли проклинат.
Разклон след разклон той
бележи и пак преправя
за правилен път свой,
доброто с който оставя.

Но празна се оказа тая цел,
за която даже други е подвел.
Зад тях надсловите уречени
на вечна размяна са обречени.

Пр.:
В спиралата без изход
оглавявам своя поход.
Светулките намирам
и за другите събирам.
Паладин без мисия
е моята орисия
Паладин без мисия
е моята орисия

2.
Отчаян отново -
във пропаст е паднал тежко.
Коварната участ,
безкрайното скитане в кръг...
Мелодия чува
отнякъде нависоко.
Намира го барда
и сетне литват нагоре.

Бездънния студ сетне загърбѝ
и битието свое поведи.
Знание отбрано отдай и ти,
дръчвето свое щедро засади.

Пр.

Пре-пр.:
Сам ще си направиш
греблото красиво
с което да проправиш
пътищата трайни.

Пр.